О, Майко моя, родино свята!
Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
видя аз стърчи черно бесило.
И твоят един син Българио,
виси на него... Със страшна сила
зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден
навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци се Богу молят горещо,
жените плачат, пищят децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тирани скриха в земята!
О, майко моя, родина мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Христо Ботев
Няма коментари:
Публикуване на коментар