понеделник, 11 април 2016 г.

Възпоминания от Батак

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Иван Вазов

вторник, 26 февруари 2013 г.

Да се завърнеш в бащината къща...

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!

Димчо Дебелянов

Хайдушки песни

На Гоце Делчев

I

Ден денувам - кътища потайни
нощ нощувам - пътища незнайни;
  няма тато, нито мама -
   тато да ругае,
   мама да ридае...
  Леле моя
    ти Пирин планино!
  Море черно
    цариградско вино.

С враг врагувам - мяра според мяра,
  с благ благувам - вяра зарад вяра;
  нямам братец, ни сестрица -
    братец да ме хвали,
    а сестра да жали...
  Леле моя
    сабя халосия!
  Море люта
    одринска ракия.

Бог богува - нека си богува,
цар царува - века ли царува?
   Нямам либе, първа обич -
     мене да очаква
     и да ме оплаква...
Леле моя
   пушка огнебойка!
Море тънка
   солунска девойка.

II

  Да бяха, либе, да бяха,
  да бяха злато ковано
твоите руси косици...
  Мяна бих сторил мило за драго
    хранена коня,
  мяна за благо,
    турци да гоня!

  Да бяха, либе, да бяха,
  да бяха огън елмази
твоите черни очици...
  Мяна бих сторил мило за драго
    пушка бойлия,
  мяна за благо,
    турци да бия!

  Да бяха, либе, да бяха,
  да бяха маргар мъниста
твоите бели зъбици...
  Мяна бих сторил мило за драго
    сабя по воля,
  мяна за благо,
    турци да коля!

III

- Хубава горо - пусия,
де гиди пушка бойлия.
  Връщат се хора от пазар,
  мина ще Лазо чифлигар;
ей бука листи отрони -
куршум ще Лаза догони,
            войводо.

- "Връщат с хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
бре бука листи отрони -
            прокоба.
куршум ще Лазо догони
            за в гроба...
А палмък ми пали главата,
мъка ми мъчи душата,
            дружино."

- Пръте за крушка трънушка,
де гиди клетва хайдушка.
  Знаен е Лазо по света,
  черен изедник и в кръвта;
ей зло на злия въздава
юнак, що шета за слава,
            войводо.

- "Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
бре зло на злия въздава -
                 и нека! -
Юнак, що шета за слава
                 навека...
А жал ми е жалост-умора,
Лазова щерка изгора,
            дружино."

IV

  Сън сънуваш, ой нерадост,
    опустяла младост,
  гроб в усоя, гроб сирашки
под шумата гъста.
     И на гроба, ой нерадост,
    опустяла младост,
  кръстоклоне - кръст юнашки,
и пиле на кръста.

  Заран пиле, ой нерадост,
    опустяла младост,
  пей, нарежда как сирака
сирашки е минал.

  Вечер пиле, ой нерадост,
    опустяла младост,
  пей, нарежда как юнака
юнак е загинал.

  Сън сънувах, ой нерадост,
    опустяла младост,
  сън сънувах, сън прокоба -
сънувах си гроба...

Пейо Яворов